136 години от освобождението на Севлиево
В историята на всеки народ и държава има паметни дати и събития, които играят определяща роля в историческото им развитие. Най-светлата дата в новата история на нашия град е денят 16 юли 1877 г., когато в Севлиево тържествено влизат руските войски начело с есаул Иван Филаретович Антонов от 30-ти Донски казашки полк и поручик Александър Василиевич Верешчагин от Владикавказкия конен полк. Дългоочакваната свобода – краят на петвековното робство вече е факт. Точно една година след като на площада са обесени осем от ръководителите на Априлското въстание в Севлиевския край, правдата и справедливостта възтържествуват. Цветята, сълзите, възторгът и радостта в този ден са безкрайни.
Априлското въстание става логичен и естествен пролог на единадесетата поред руско-турска война, която за нас българите е и освободителна. Героизмът и себеотрицанието на априлци в името на свободата дават право на руския войник да оседлае бойния кон и тръгват на юг ескадрони. В техните редици маршируват и дружините на българското опълчение, развявайки първата си бойна светиня – Самарското знаме.
В началото на месец юли 1877 г. частите на Предния отряд освобождават Търново. Там пристига и щабът на главнокомадващия Дунавската армия – великия княз Николай Николаевич. Изпратени са разузнавателни части в различни посоки и на 8 юли край Севлиево се появява отрядът на корнет Тулешко. Той прекъсва телеграфната връзка на града и превзема конака без да срещне съпротива от изплашените заптии. До старата часовникова кула населението устройва тържествено посрещане на казаците, но след тяхното оттегляне към Търново цяла седмица в града не се появяват руски войски. Това възвръща самочувствието на турските управници, които отправят закани към българското население. От запад към Севлиево настъпва около две хилядна орда от башибозуци. Надвисналата смъртна опасност принуждава българите да търсят помощ от руските войски в Търново. Изпратените вестоносци уведомяват отседналия с полусотнята си в с. Балван есаул Антонов за критичното положение в Севлиево, а след това в Търново и лично княз Николай Николаевич, който изпраща на помощ полусотнята на поручик Верешчагин. В ранни зори на 16 юли петдесетината казака на есаул Антонов вече водят ожесточено сражение в западните покрайнини на Севлиево срещу многочисления противник. Не след дълго от Търново на помощ пристига в галоп и полусотнята на Верешчагин, към която се присъединяват и много севлиевски доброволци. След няколко часово сражение в горещия юлски ден, казаците предприемат фронтална атака, разбиват башибозука и го прогонват далече на запад. Освободен е още един български град – Севлиево, а площадът кънти от тропота на победоносно дефилиращите казаци. Цялото българско население, опиянено от първата глътка на свободата, се събира да им изкаже горещата си благодарност. Казаците и конете им са окичени с венци и цветя. Все още се чернеят забрадките на майките, сестрите и вдовиците на загиналите във въстанието, а в очите блестят сълзи, но това вече са сълзи на радост и утеха, че мечтата за свобода се е сбъднала.
В следващите седмици и месеци Севлиево се явява важен стратегически център за дислокацията на руски войски, участващи в освобождението на Ловеч, превземането на Плевен и отбраната на Шипченския проход. Над 200 души от Севлиевския край участват в Освободителната война като опълченци, а някои от тях геройски загиват в сраженията при Стара Загора и Шипка. Цивилното население активно се включва в помощ на руската армия – събират се храни, мобилизира се впрегатен добитък, Хаджистояновото училище временно се преустройва в лазарет за ранените.
След освобождението, по инициатива на Севлиевското опълченско дружество “Лев”, през 1894 г. на площада е издигнат и осветен в памет на загиналите априлци и опълченци Паметникът на свободата, превърнал се през годините в един от символите на родния ни край.
Вече 136 години Севлиево е свободен град и ние потомците пазим паметта на загиналите за нашата свобода. Руските войни безкористно понасят всички тежести на войната и хиляди от тях оставят костите си в България. Рамо до рамо с тях лъвски се сражават и българските опълченци, развявайки знамето на славата в равно Загоре и на Шипченския проход.
Гражданите на Севлиево честват тази годишнина с чувство на дълбока признателност към всички руски, украински, белоруски, румънски, полски, финландски и български войни, които полагат собствения си живот пред олтара на българската национална независимост.
Найден Петров
ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - СЕВЛИЕВО
« назад
