ГРАДСКА БИБЛИОТЕКА СЕВЛИЕВО ВИ КАНИ НА СРЕЩА-РАЗГОВОР СЪС ЗДРАВКА ЕВТИМОВА

Първата книга на Здравка Евтимова „Разкази срещу тъгата” излиза от печат на 30 март 1984 година, т.е. преди точно 40 години. Следва я „Разкази за приятели” , която излиза през септември 1989 година. Редактор и на двете книги е Весела Люцканова. На гърба на втората стоят думите на Дончо Цончев: „Преди няколко години едно момиче ме чакаше пред СБП. То държеше вафла и ме гледаше така, като че ли искаше да отчупи едно парче и за мен. Вместо вафла Здравка Евтимова ми предложи разкази. Тя остава вярна на този труден жанр и на своите хубави перничанки и перничани. Желая й постоянство и бодър дух!”.

Можем да потвърдим, че пожеланието е изпълнено.

От тогава до днес в библиографията на писателката са записани заглавията на 16 книги, някои с по две издания.

Това са:

Романите:

- „Четвъртък“ (2003)

- „Арката“ (2007)

- „В гръб“ (2010)

- „Една и съща река“ (2015)

- „Зелените очи на вятъра” (2018)

- „За теб, за мен” (2002 и 2019)

- „Резерват за хора и вълци” (2022)

Сборниците с разкази:

- „Разкази срещу тъгата“ ( 1984)

- „Разкази за приятели“ ( 1989 и 1992)

- „Разкази от сол“ ( 1990)

- „Сълза за десет цента“ ( 1994)

- „Кръв от къртица“ (2005 и 2019)

- „Пернишки разкази“ (, 2013 и 2019)

- „Юлски разкази“ (2017)

- „Добрата страна на нещата” (2019)

- „Луничави разкази” ( 2023)

„Нейната проза - това е зряло познание за света, в което се оглеждат не само българските, но и балканските травми. Без козметика и разкрасяване. В тяхното изображение е вкоренена и сурова доза трагизъм, много специфична за нейното перо ("Кръв на къртица"). Но винаги присъства, макар и крехка, надеждата за победа на човешкото.” – думи на Мариана Тодорова, които са като ключ към литературния свят на Здравка Евтимова.

Писателят Георги Грозев в есето си „За кръвта на писателя и кръвта на една къртица” пише: „Поканих я да отидем като доброволци в социалната кухня в двора на черквата "Свети Кирил и Методий. Бяхме повече от десетина човека доброволци, за около час получиха храна към сто и шейсет човека.

Героите в сборника разкази не се срамуват от себе си и от произхода си, черпят духовната си сила от семейството, от рода, от земята си. Проблемът е може би в квалификацията и импулсите. Затова и тяхното вписване в новите времена е трудно или невъзможно. Те остават в своя примитивен и искрен свят на любов и мъка, на истина и лъжа, на печалба и загуба, застинали като в красиви акварелни рисунки. Това са хора на страстта, на чувството. Те са пожалени и погалени от своя летописец - писателката Здравка Евтимова, с много нежност и съчувствие.

Със същата нежност и съчувствие тя посрещаше и пристъпящите към горещата леща по-млади или по-възрастни мъже и жени от нетърпеливата опашка, излезли сякаш от разказите ѝ. По лицата и по външния им вид човек би могъл да прочете много. Говорихме с нея, че всяка човешка съдба е един роман... ”

Самата Здравка Евтимова споделя в интервю с Тина Философова: „Не зная как е с другите хора, които пишат, но четейки произведения от различни автори, осъзнавам, че човекът, написал стихотворението, есето, романа, разказа, не поставя себе си в центъра на събитията. Така успява да се освободи, да се отърси от своите предразсъдъци и предварително изградените си представи.”

И още : „Работата в полза на другите от общността в крайна сметка се оказва работа за собственото ни израстване като личности в света. Само така ще можем да дадем бъдеще на децата си.”

Как четем творчеството и как усещаме авторката ние – ще Ви разкажем на срещата на 8 април в Градска библиотека – Севлиево.