84 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ЛЕГЕНДАТА ДАН КОЛОВ

Дан Колов (пълно име Дончо Колев Тревненски) е български борец и кечист, легенда в бойните изкуства. В активния си период като борец (1918 – 1936 г.), Дан Колов има документирани 181 официални срещи, от които 75 победи, 62 загуби и 33 равни мача.

Дончо Колев Тревненски е роден на 26 декември 1892 г. в село Сенник (тогава Чадърлии), община Севлиево. Дончо има брат. Той е едва на 7 години, когато умира баща му от туберкулоза, което налага да стане воловар (пастир на волове), за да се прехранва. Напуска страната през 1905 г. и заминава за Унгария. Работи като градинар в Будапеща. През 1909 г. се среща с българския борец Никола Петров, който го съветва да замине за Съединените американски щати. За да се издържа, се занимава с всякаква работа – хамалин, строител в железниците, миньор.

След 1914 г., по предложение на мениджъра на Дончо, Деви Харисон Хеметенд, променя името си на Дан Колов, което да не звучи чуждо на публиката и да прави асоциация с „колос“.

 

През 1933 г., на големия турнир по кеч в Париж, Дан Колов бива назован от парижки вестник като „Кинг Конг“, по името на популярния по онова време филм. След победата си над Анри Деглан, Дан Колов е назован „Кинг Конг“ и от парижкия вестник „Ентрансижан“ в броя си от 7 март.

 

Започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците борби. Следва победа в цирк „Виктория“ от 1914 г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс – Циклопа. Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106-килограмовия борец.

Дан Колов си урежда професионални борби с мениджъра си Деви Харисон Хеметенд и побеждава много от известните по онова време кечисти – Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан още „Човекът светкавица“, Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглър Люис, Джим Браунинг и др. Става професионален борец на 26-годишна възраст (1917 г.). Кечистът е висок 178 см и тежи 105 кг.

1924 г. е поканен на турнир в Япония, където паметна остава победата му над Джики Хигън – „Удушвача“ – идола на японската борба, непобеждаван като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да го убие, както и преди срещата му с Джики.

 

1933 г. е поканен от Раул Паоли, директорът на Пале де Спорт, на големия турнир по кеч в Париж. Дан Колов побеждава наред всички свои противници – Стефан Савич (Стеф Савадж), Юсуф Мехмедов, Ригуло, но на финала е болен и губи от френския шампион Анри Деглан – „Човекът с хилядата хватки“.Наричат го „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ и „Балканският лъв“. За неизвестният за българския народ Дан Колов пишат кореспондентите на големите софийски вестници „Зора“ и „Утро“.

Следва покана в Брюксел, Белгия, да се бори с португалския шампион на свободна борба Мигуеле д’Оливера. Дан Колов побеждава 122-килограмовия португалец. Завръща се в Париж, откъдето заминава за Австралия, където побеждава Оле Риан и му отнема титлата австралийски шампион. В Нова Зеландия побеждава шампиона на Великобритания Джорж Уокър. Участва в мачове в Африка.

Април 1935 г. се завръща се в България и пребивава до есента, като в този период участва в схватки срещу Реджинал Сики (Абисиния) в София, над Драгичеану (Румъния) в Пловдив, над Сантен (Франция) в Плевен и над някои големи български борци като Тодор Банков (в Стара Загора) и други.

 

Заминава отново за Париж след покана от Раул Паоли за реванш с Анри Дегла, който освен европейски шампион по свободна борба е вече притежател и на т.нар. „Диамантен пояс на кеча“. Условието е да победи преди това всички останали противници (сред които Кумрин, Боронович и Кварияни). Дан Колов се справя с това и на финала побеждава Анри Дегла, което му носи титлата „европейски шампион“ и „Диамантен пояс на кеча“. Победата е отразена в парижките вестници „Пари Соар“, „Л’Ото“, „Пти Паризиян“, „Еко де Спорт“ и „Ентрансижан“. Във френската преса Дан Колов предизвиква на мач новия световен шампион на кеча, Шикат. След това се завръща в България.

 

Дан Колов практикува в своята кариера кеч и борба, които се различават по своите правила и характер. Води професионални и аматьорски битки.

 

Въпреки, че в биографията „Дан Колов – Царят на кеча – живот и борби. От Чадърлий до Диамантения пояс“, Д. Асенов пише, че Дан Колов е провел над 1500 битки, авторът на книгата не е свидетел, нито посочва източник за такова общо твърдение. Няма достоверен източник, които да подкрепя такава бройка. В същата книга, Д. Асенов посочва, че в България Дан Колов е посрещнат „като божество“, а в родината му не са чували за бореца до спечелването от него на „Диамантен пояс на кеча“.

Победи

Дан Колов е първият европейски шампион на България по борба свободен стил. Печели европейското злато през 1936 г. на шампионата в Париж. Това е второ отличие за България след световната титла на Никола Петров (класически стил) от 1900 г.

 

Най-важните спечелени шампионати и турнири:

Турнир в Япония – 1924 г.

Носител на „Диамантен пояс“ в тежка категория при професионалистите

Трикратен европейски шампион тежка категория при професионалистите – 6 април 1934 г. (Париж), 19 септември 1937 г. (София),[19] 1936/1937 (Гърция).

Загуби

Дан Колов има регистрирани поне 72 загуби в официални мачове.

 

Равенства

Дан Колов има регистрирани поне 33 официални мача завършили без победител.

Завръщане в България

Април 1935 г., след 30 г. в чужбина, Дан Колов се завръща в родината си и е посрещнат като герой. През цялата си кариера е уговарян да смени гражданството си с американско, предлагано му е и австралийско, но до смъртта си той остава горд българин. Негови са думите: „Чувствам се силен, защото съм българин“. Отказва предложение за чуждо поданство с думите: „Дан Колов е българин“. Когато му предлагат да го откарат с файтон до селото му, Дан Колов отговаря: „Пеш съм излязъл, пеш ще се върна!“.

През 1936 г. в София, Дан Колов създава школа по борба, носеща неговото име.

Комунистическата власт след 9 септември 1944 г. го награждава посмъртно със званието „Заслужил майстор на спорта" и от 1962 г. в негова памет Българската федерация по борба устройва Международен турнир по борба „Дан Колов – Никола Петров“.

Всяка година в град Севлиево се провежда турнир по свободна борба в памет на Дан Колов.

Дарителство

Дан Колов е запомнен и като един от най-големите за времето си благодетели. Раздава цялото си състояние на приятели, съселяни, студенти (вкл. в чужбина) и държавата.

Дарява 500 000 лв. на цар Борис III за закупуването на първия самолет на българските пощи. 1925 г., заедно с приятеля си Хари Стоев, подпомага изграждането на военното летище в Горна Оряховица.

 

БТА