115 Г. НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ ОТБЕЛЯЗАХА ТЪРЖЕСТВЕНО В СЕВЛИЕВО

На 22-и септември България чества едно от най-значимите събития в най-новата си история. На тази дата през 1908 г. българската държава обявява своята независимост.

Севлиево се поклони пред паметника на Свободата и почете загиналите. Зам.-кметът инж. Красимира Йорданова и председателят на Общински съвет - Севлиево поднесоха венец от името на Община Севлиево и на Общинския съвет. Венци и цветя поднесоха представители на институциите, неправителствени организации, политическите сили, ученици, граждани.

Георги Костов от Историческия музей ни върна назад в историята, преди 115 години…

Поредната Руско-Турска война, за нас Освободителна, връща на европейската карта България, след близо пет века чужда власт. Санстефанският мирен договор от 19 февруари (3 март 1878 г.) решава до голяма степен справедливо българския въпрос. С изключение на Нишко, дадено на Сърбия и Северна Добруджа, дадена на Румъния, държавата ни възкръсва в приблизително реални етнически граници, очертани още с фермана за църковна независимост от февруари 1870-та година. Берлинският конгрес от юни-юли 1879 г. е компромис в играта на Великите сили и разкъсва България на пет части.

Всеобща покруса обхваща народа при подписването на договора от 13 юли - нему е дадена ролята на ням свидетел на отредената му участ. В прословутата си реч, непосредствено след конгреса, бележитият български държавник Стефан Стамболов нарича европейските дипломати „берлинските джелати“ и между другото заявява: „…ние искаме нашият национален организъм да остане цял, неосакатен…“. От този момент, в продължение на десетилетия, мечтата на българите за обединение и независимост е главната двигателна сила в борбите, а политиката и оценките на правителствата са в пряка зависимост от тази цел.

С акта на Съединението от 6 септември 1885 г. княз Александър I и народът решително отхвърлят голяма част от клаузите на Берлинския диктат и обединяват двете най-големи територии от българската диаспора. Така първата решителна крачка е направена, а Сръбско-Българската война доказва, че българите са готови да изковат съдбата си сами.

Септември месец, 1908 г., условията за обявяване на независимостта стават благоприятни. Вниманието на Великите сили бива насочено към Босна и Херцеговина, както и към преврата в Турция. По Източната железопътна линия избухва стачка. Княз Фердинанд и премиерът Малинов решават, че е настъпил моментът за конфискуване на жп-линията и за провъзгласяване на независимостта. След тайни преговори с Австро-Унгария, се решава тя да присъедини окончателно окупираните Босна и Херцеговина, а България да се обяви за независима. На 21 септември министрите посрещат в Русе княз Фердинанд, който се завръща от Виена. На другия ден князът и правителството пристигат в старопрестолния град Търново, избран неслучайно. Едновременно с акта на обявяването на независимостта, българското правителство заповядва завземане и администриране на източните железници.

Започват митинги в цялата страна, а народът се поздравява с думите “Честито царство”. Започват преговори, на които Високата порта настоява за плащане на голям данък от България. Министър-председателят Малинов стои на твърда позиция и заявява, че независимостта не може да бъде купена.

Постепенно политическите и финансовите проблеми биват уредени и през пролетта на 1909 г. европейските правителства официално признават България за царство и независима държава.

Това събитие показва, че сами можем да се справим и с наглед непреодолими спънки, стига да вярваме в силите си и да сме единни. Днес, Денят на независимостта трябва да се осмисли – като средство и сила на съзидание за изграждане на свободна и най-вече процъфтяваща България.

По повод 115-та годишнина от този изключителен държавнически акт, честит празник, уважаеми севлиевци и гости на града!

 

Да живее България!