На 13 май, само от 19 до 24 часа, в Хаджистояновото училище бяха показани покажем два средновековни златни пръстена от крепостта при село Градница. Накитите са от фонда на РИМ - Габрово и се показват за първи път в Севлиево.

 

В околностите на с. Градница през 70-те години на ХХ в. Атанас Милчев провежда редовни археологически проучвания. В резултат на тях е разкрита крепостта на хълма Пречиста, който се намира в непосредствена близост до село Градница. Според преданията, хълмът носи това название по името на църква, посветена на Пречистата света Богородица.

 

В крепостта е разкрита църква дълга 9,40 м. и широка 5,90 м., като четири пиластъра поддържат нейния свод. Открити са фрагменти от стенописи с части от драперия, геометрични орнаменти, елементи от фигурални композиции, а на един фрагмент е запазено човешко лице.

 

При разчистване на културния пласт в църквата са намерени цели и фрагментирани керамични елементи от фасадна декорация - панички, розетки, тръбички,

които подсказват че нейният строеж е осъществен през втората половина на ХІІІ – ХІV в. Около църквата, най-вече на юг от нея, са разкрити над 120 погребения. Въз основа на погребалния инвентар от некропола, накити и монети, гробовете са датирани най-общо в ХІІІ-ХІVв., т.е. времето на Второто българско царство.

 

Двата златни пръстена произхождат именно от този некропол (гробище). Първият е от гроб № 73, вкопан на дълбочина 1,50 м. Открит е на лявата ръка на погребания. Той е с кръгла халка, която постепенно се разширява и в горния си край преминава в кръгъл щит, леко изнесен във височина. Теглото на пръстена е 8,39 гр. Пръстенът е отлят в двусъставен калъп, като повърхността му отвътре е изолирана с платно напоено с восък. По средата от вътрешната страна на халката добре се вижда образувания плитък улей, на мястото където се допират двете части на калъпа, както и отпечатъци от платното.

 

Външната част на халката е добре полирана. Украсата върху кръглата плочка на пръстена е допълнително доработвана чрез гравиране. Около периферията се развива пояс, запълнен с растителен повлек. Неговият контур е ясно очертан на щриховидно гравирания фон. Така около центъра на плочката е оформено по-малко, идеално очертано кръгло поле. Върху неговата полирана повърхност са гравирани два буквени знака: Ιω с нанесена над тях дъговидна титла. Това безспорно е утвърдената форма за съкращение на името Йоан.

 

Надписът е изпълнен в позитив. Буквите са майсторски очертани, без прекъсване, с малко по-широко длето. Краищата са с разширени триъгълни серифи. Единственият недостатък на този монограм е в неговото разположение. Той е леко изместен от центъра надясно. Това ясно показва, че пръстенът е изпълнен като заготовка и изглежда при закупуването му на място е нанесен монограма с името на неговия собственик. По всяка вероятност става въпрос за византийска изработка.

 

Вторият пръстен-печат от некропола около църквата произхожда от гроб № 31. Той има кръгла халка, която постепенно се разширява нагоре и преминава в кръгъл щит. Пръстенът е с тегло 5,52 гр. Отливката е много добра, без технологични дефекти. От вътрешната страна на халката ясно се виждат вдлъбнатините от изчукването. На едно място се забелязват и слаби пукнатини, вследствие на ударите върху студената отливка. Пръстенът е много добре полиран. Неговото означение и украса се заключават единствено в една буква М, дълбоко гравирана върху плочката на пръстена. Разположението на този монограм е леко изместено от центъра надясно. Инициалът М, гравиран върху пръстена, създава възможности за догадки за името на неговия притежател – Михаил, Мануил и т.н., без да може да се каже нещо категорично.

 

В тази посока е важно да отбележим нещо друго. Сред познатите византийски пръстени печатиот XIII - XIV не ни е известен друг пример за отбелязване на името само с инициал. При тях най-често имената са представяни като кръстовидни или блокови монограми, друг път са изписвани изцяло или с лигатурно свързани или съкратени буквени знаци. По това време означение на имена само с един буквен инициал се забелязва като модна тенденция при една група пръстени със западно европейски произход.

Разглежданият пръстен от Градница е най-вероятно с византийски произход. Той, също както предишния пръстен-печат е бил закупен като заготовка и при покупката е гравиран инициалът от името на неговия собственик.

 

Разглежданите пръстени позволяват да се направят някои заключения за тяхната изработка, както и за статуса на техните притежатели, обитаващи крепостта до село Градница. Пръстените са отлети от масивно злато. Те са много сходни като форма. Халките са кръгли, като рамената се разширяват в горната си част и плавно преминават в кръгъл щит. Щитовете на двата пръстена са с еднакъв диаметър. Изглежда двата пръстена са закупени като заготовки, като в момента на покупката са гравирани инициалите на имената. За съжаление не може да се каже нещо по-конкретно за техните собственици, но те са сигурно свидетелство за аристократичния статус на обитателите на крепостта до село Градница.

 

Текстът е част от статията на проф. Константин Тотев „ Два златни пръстена-печати с инициали от крепостта при с. Градница, Севлиевско“ .

Tweet