Хаджи Стоян Николов безспорно е една от най-ярките фигури в нашата предосвобожденска история. И децата знаят съграденото от него училище и скромния му паметник отпред. Но най-важният знак за нашата признателност е да припомняме отново и отново неговото дело, за да съхраним за поколенията най-значимото, което той е имал – родолюбивият дух.​​​​​

 

Историческият музей в Севлиево е институцията, която е призвана да поддържа жив този родолюбив дух. За Деня на народните будители и по повод 225-годишнината от рождението на дарителя в сградата на Хаджистояновото училище ще бъде открита изложба от старопечатни книги и печатни издания от епохата, в която е живял големия родолюбец.​​​​​

 

Видният севлиевски първенец и богат търговец Хаджи Стоян Николов е роден в Севлиево на 4 април 1797 година, в семейството на предприемчивия Никола Зуреолу. Вероятно се е научил да чете и пише в килийното училище при църквата „Св. Пророк Илия”, а след това завършва килийно училище в Свищов, където живее и работи по-големия му брат. Завръща се в Севлиево и сравнително бързо успява да добие добро състояние.​​​​​​ Като градски първенец той бил епитроп-касиер на църквата „Свети Пророк Илия”, за която по негов личен почин се събират пари и помощи от миряните. За това свидетелства съхранената във фонда на музея църковна записна книга, попълвана прецизно от ръката му.

 

Самият той е спомоществовател на редица възрожденски книги. Той е един от инициаторите за обновяването на църквата „Свети Пророк Илия” през 1934 година, а също на църквата и част от манастирските помещения в Батошевския мъжки ставропигиален манастир „Успения Прясвятия Богородици” през 1836 година. Неговото име е начело в списъка на ктиторите в Парусията на манастира от 1837 година. ​​​​​По време на пътуванията си по търговски дела осъзнава важната роля на училището за възраждането на българския народ и по примера на габровския радетел за народно просвещение Васил Априлов, Хаджи Стоян Николов решава да основе гражданско училище в родния си град.

 

Важно е и обстоятелството, че „Килията”, която той със собствени средства е обновил и разширил така, щото да събира около 100 деца, не можела вече да побере всички желаещи да се учат. ​​​​​​​​Достойният българин определя част от собственото си дворно място, отделя от личните си средства около 60 хиляди гроша и през 1842 година строежът започва. През 1844 година голямата и представителна сграда в общи линии е завършена. ​​​​​​​​​​​В свода на главния източен вход е вграден строителен камък с възпоменателен текст, обиколен от две прави човешки фигури:

„Созида ся училище сие надстоянием и иждивением Любороднаго Господина х. Стояна Николаевича просвещение ради единородних 1844”.

​

Новото училище е солидна сграда на два етажа с дебели каменни стени. По примера на Габровското и останалите открити вече училища, където обучението се провежда по метода на Бел – Ланкастър, Хаджи Стоян разбира необходимостта и тук да се преподава по новата „взаимоучителна метода”.​ Хаджи Стоян Николов сам се погрижва да намери подходящ учител – Петко Рачев Славейков.​Славейков въвежда в Хаджистояновото училище „училищен правилник” и учи децата на българска история, свещена история, славянска граматика, смятане, пение и гимнастика. Въвежда годишните публични изпити, седмична програма и междучасие, награди за добрите ученици. За награда служат късове хартия, върху които е отпечатан с червено или черно нарочно изработеният печат на Хаджистояновото училище. Печатът е показан днес в експозицията на Исторически музей - Севлиево. В центъра е изобразено двуетажно здание, подкрепяно от двете страни от короновани лъвове и годината 1844. Около него е изписано :​​​​„УЧІЛІЩЕ ГРЕЖДАНСКО СЕВЛІВО ОТ х СТОІА:” ​​​

 

Самият Славейков пише: „Почнах пръв да преподавам по новата метода за взаимното учение в Хаджистояновото училище”.​ Подкрепа за своята дейност Славейков среща единствено от Хаджи Стоян, който нееднократно сам поема направените разходи. Под впечатлението на тази всеотдайност П. Р. Славейков описва това „святое дело” в своя дописка в списание „Любословие” от 1846 година. Училището се описва като „по-достославно от много други народни училища” и освен, че носи „славна памет” на създателя си, „ но и голяма чест въобще отдава на един цял Болгарский народ”.​​​

 

При всяко от редовните посещения на Хаджи Стоян в училището децата стават почтително и запяват хвалебствена песен по текст на Славейков. Текста намираме като приписка на първата страница на един екземпляр от „История славянобългарска” и това е поредното доказателство, че още в средата на ХІХ век на делото на благодетеля на просвещението в града се е отдавало значимото уважение. ​​​​​​​​​​​​Освен средствата, които изразходва приживе, той завещава за издръжка на училището ценни недвижими имоти и голяма парична сума. ​​​​

 

На 17 декември 1851 г., на 54 годишна възраст, завършва земния път на възрожденеца - будител Хаджи Стоян Николов от Севлиево, посветил себе си и своето състояние на образованието и въздигането на родния си град.

Tweet