СВЕДЕНИЯ ЗА ЦЪРКВИТЕ И ДУХОВНИЦИТЕ В СЕВЛИЕВО ОТ ЕСЕНТА НА 1878 Г.
След Освобождението, по време на временното руско управление, през есента на 1878 г. били събирани подробни сведения за църквите и духовниците в тях по епархии и духовни околии. Със събирането на тези сведения в Севлиевска духовна околия бил натоварен тогавашният архиерейски наместник иконом Марин Софрониев Калугеров. На два пъти, на 12 октомври и 24 ноември 1878 г., той изготвил исканите сведения и ги изпратил по канален ред. Те били заведени и съхранени, като днес се намират в Централен държавен архив във фонда на Министерството на външните работи и изповеданията.
Въпросните сведения досега не са били използвани от краеведи и историци, затова ще си позволя да ги публикувам в цялостния им вид. Позволявам си да ги разделя на две части – в първата поставям сведенията за самия град Севлиево, а във втората – тези за селата от Севлиевска духовна околия. За да бъде текстът по-лесно разбираем правя частична нормализация на правописа.
Папката, в която се намират въпросните сведения, е озаглавена така: „Имущества в България. Подарени икони, кръстове и др. църковни предмети от Руската православна църква; сведения за църкви в страната (1877 юли 2 – 1883 април 13)“.
„Ведомост на църквите в град Севлиево и Окръжието град Севлиево. Църква храм Святий Пророк Илия, Свят. Николай и Св. Священномученик Харалампий. Съградена около с камък, отгоре с дърво в година 1835-та. Доход принася в годината около 15 000 гроша, които са разнасят всяка година в градските училища. Сребърни съдове има: два потиря, един дискос, звезда и две лъжички, теплота, два кивота, три кръста сребърни, едно голямо евангелие оковано със сребро, и друго малко тоже оковано, един чифт сребърни венчални венци, три чифта чапрази (ченгели) сребърни, една кадилница сребърна. Особено сребро има венци, бапки и пари до две оки и 375 драма.
Църква Свята Троица храм, святиите Кирилла и Методия и преподобнаго Йоанна Рилскаго. Каменносазидана с едно кубе, съградена в година 1870-та. Доход принася в годината около 13 500 гроша, които са разнасят за черковний длъг, и днес длъжите църквата до 30 000 гроша с лихва. Сребърни съдове има: три потиря, единъ дискос, двезда и две лъжички, теплота, един кивот, два чифта чапрази (ченгели) сребърни, три кръста сребърни, един чифт венчални венци сребърни, една кадилница сребърни. Сребро готово има три оки и 50 драма.
Священници в град Севлиево:
Иконом священник Марин Софрониев родом от г. Ловеч, въспитан в ловчанските училища. Учил е българска грамматика, славянский язикъ и славянска грамматика, закон Божий, священна история, катихизис и част от богословия, всеобща история и църковна история, география, физика, аритметика и част от риторика. Бил е учител в Ловеч две години и половина, а в Севлиево девет години учителствовал.
Протоиерей Петар Цанков от г. Севлиево, въспитан в същий град в Часослов и Псалтир, да пише знае просто.
Священник Ненчо Несторов от г. Севлиево, въспитан в същий град в Часослов и Псалтир, да пише знае просто.
Священник Даниилъ поп Георгиев от Ново село, окружие Севлиевско, въспитан в град Севлиево в Часослов и Псалтир, да пише знае неправилно и просто.
Священник Иван Колев от село Кая Баши, окружие Севлиевско, въспитан в г. Севлиево в Часослов и Псалтир, да пише знае просто и неправилно.
Священник Христо Вачков от г. Севлиево, въспитан в същий град в Часаслов и Псалтир, да пише знае просто и неправилно.
1878 г. октомврия 12-й Архиерейский Наместник
Г. Севлиево иконом священник Марин Софрониев“.
« назад