СЕВЛИЕВО ЧЕСТВА 167 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТЕФАН ПЕШЕВ
„Стопли ще се времето, освободи ще се перото“
По повод 167-та годишнина от рождението на Стефан Пешев, легендарният революционер и водач на Априлското въстание в Севлиевския край, Община Севлиево подема инициативата за укрепване на паметника му в двора на храм „Света Троица“. Съвместно с Исторически музей - Севлиево започва организация, съгласуване, проектиране и финансиране ремонта на мемориала, който е обявен за недвижима културна ценност с историческо значение.
Споменът за Стефан Пешев присъства в постоянните експозиции на Историческия музей, както и във временната изложба, подредена по повод 145-годишнината от Априлското въстание и обесването на неговите организатори, начело със Стефан Пешев. В нея можете да видите запазените му фотографии, различни документи от онова време, фотографии на неговите приятели и сподвижници в опасното дело, оръжия и други.
ПОВЕЧЕ ЗА СТЕФАН ПЕШЕВ
Родът на Стефан Пешев по бащина линия произхожда от село Горско Сливово. Баща му Иванчо Пешев е роден в Севлиево около 1820 г., а майка му Неделя Минчева е от Батошев, дъщеря е на известния в селото чорбаджия дяда Минчо. Бащата отначало се занимавал с чехларство, а после станал дребен търговец и кръчмар. Семейството не било заможно и често дължали пари на севлиевските лихвари.
Стефан Пешев се родил на 2 ноември 1854 г. в дома им в Севлиево. Завършил Хаджистояновото училище и започнал да помага на баща си в бакалията. Работата в бакалския дюкян никак не го привличала и той продължил да учи самостоятелно. Ползвал книгите от богатата библиотека на учителя си Марин Софрониев и научил френски език.
Основно влияние за развитието му като личност имал именно Марин Софрониев – дългогодишен учител в Хаджистояновото училище. Най-близките му приятели били Йонко Карагьозов, Иван Устабашиев, Никола Драгошинов, Никола Генев, Сава Хаджиангелов – все имена на негови бъдещи сподвижници в подготовката на Априлското въстание. Благодарение на природната си интелигентност, Пешев много рано става един от най-начетените младежи в града, с авторитет и между по-възрастните. Бил обичан от всички, заради своята доброта и открит характер. През 1875 г. той вече ръководи читалището в града.
Пешев подема инициативата за възстановяване на Революционния комитет и за подготовката на въстание. По спомени на негови съратници, това станало на сбирка на читалищни дейци в дома на братя Бояджиеви. След като прочели в “Цариградски вестник” за хода на въстанието в Херцеговина, Стефан Пешев започнал разпалено да говори, че по цяло българско се създават комитети, събира се оръжие и се води подготовка за въстание. „Време е и в нашия град да основем такъв комитет, да започнем да се готвим, та когато нашите братя въстанат, ние да не бъдем назад от тях“ - казал той. Така домът на братя Бояджиеви, в който било основано читалището, освен средище на просвета за севлиевци, се превърнал отново в комитетско гнездо, както по времето на Апостола.
Стефан Пешев изпраща дописки до Цариградските вестници, в които остро осъжда зверствата на турците. В някои от тях се долавя скрито загатване за подготовка на бунт. По това време усилено се говорело, че въстанието трябва да избухне през пролетта, което той намекнал с фразата ”Стопли ще се времето, освободи ще се перото!”
Най-близките съратници на Стефан Пешев, избран за председател във възстановения комитет, били и негови близки приятели. За деловодител е определен Йонко Карагьозов. За секретар избрали Сава Хаджиангелов, учител. Касиер станал Ватю Иванов Манев - заможен и уважаван търговец. На младия учител Никола Генев била възложена изработката на знаме за Севлиевската въстаническа чета. В дейността на комитета се включили и Иван Преснаков, Никола Дабев, Иван Устабашиев, Петър Гюлгелиев, Петю Вълчанов, Никифор Влаев, Димитър Часовникаров и други будни, интелигентни и уважавани севлиевски младежи. Заклел ги младият свещеник Георги Христов Дългодрейски.
В спомените си участници в комитета описват тържественото полагане на клетва. На голямата маса в читалищната стая било положено светото Евангелие, кръст, револвер и кама. Свещеник Георги Дългодрейски четял думите на клетвата, а всички хорово повтаряли след него. След това всеки участник се прекръствал, казвал: “Заклех се!” и целувал светата Книга, и оръжието. За съжаление текстът на клетвата не е достигнал до наши дни.
Било направено разпределение на дейностите. Стефан Пешев и Йонко Карагьозов поели върху себе си най-отговорната задача – създаването на местни комитети в селата и събиране на пари за купуване на оръжие. Две учителки в девическото училище ушили знаме за въстанието - от зелена коприна, с бродиран изправен лъв, който тъпче полумесец и думите “Свобода или смърт”. По време на погромите при потушаване на въстанието то било изгорено. Печатът на комитета обаче успели да укрият. Стефан Пешев възложил изработването му на златаря Димитър Часовникаров. Печатът бил кръгъл, направен от месинг, в средата е врязан лъв, изправен на задните си крака, а на главата му коронка с кръст. Около лъвчето е изписано „Севлиево“ и ”БЪЛГ. РЕВОЛ. КОМИТЕТ”. Той е един от малкото запазени печати на революционни комитети в България и днес е един от най-ценните експонати в експозициите на Исторически музей Севлиево, заедно със сабята на Стефан Пешев.
Запазена е разписка с дата 21 април 1875 година, с която Пешев удостоверява, че е получил от Батошевския местен революционен комитет пари за закупуване на оръжие. С друга разписка приема от заможен българин крупната за онова време сума от 3 златни турски лири за комитетски нужди. Действали бързо и съзнателно за задачата, която сами си поставили. Лозунгът, който Пешев издигнал, възприели всички: ”Продай си нивата, купи си пушка!”
Най-труден бил въпросът за набавяне на оръжие за бъдещото въстание. Майстори тюфекчии поправяли старо и негодно оръжие. Саби били поръчани в Габрово на тамошните ножари, но били изработвани и в севлиевските ковачници. Барут бил закупуван от нелегални работилници в Балкана. Важна задача пред Севлиевския комитет била работата по създаване на революционни комитети, особено в балканските села с чисто българско население – Гъбене, Батошево, Кръвеник, Ново село. Там основната дейност извършвали Стефан Пешев и Йонко Карагьозов, понеже те като търговци имали разрешение да пътуват свободно. В Батошево Пешев бил чест гост още от дете, тъй като там живеел единият му дядо.
В Кръвеник, още от времето на Левски, работел дългогодишният кмет на селото Филю Радев Миленов. В голямото, чисто българско село Ново село (дн. град Априлци), Пешев имал за опора своя приятел Никола Дабев от Севлиево, учител в селото, младия свещеник Радион Попмихов и други комитетски дейци. Те съдействали за набавянето на барут, тъй като над селото в Балкана работели нелегални турски барутчийници.
Зимата и ранната пролет на 1876 г. били време за усилена подготовка. Планът за въстанието бил обсъден подробно на окръжно съвещание в Горна Оряховица на 26 и 27 април, в което взел участие Стефан Пешев. Определена била датата 1 май за вдигане на въстанието. При завръщането си от Горна Оряховица Пешев бил предупреден, че го търсят да го арестуват и се укрил, но поради предателство на 29 април е обкръжен и заловен. В града се извършвали масови арести, а комитетските дейци, които се спасили от тях, потърсили убежище в Балкана. На 1 май на старото хайдушко сборище връх Бабан въстанието било обявено. Десет дни гордите планинци защитавали своята свободна територия от многобройната турска войска. Постепенно въстанието било потушено с много насилие и пролята кръв.
Севлиевският затвор се препълнил с арестувани въстаници. Особено жестоко бил измъчван Стефан Пешев, който признавал само собствената си вина, но други имена не споменавал. Скоро бил преместен в Търновския затвор, където вече работел специалния съд, назначен от Цариград. Стефан Пешев бил осъден на смърт, както и други от главните ръководители на въстанието. На 25 юни 1876г. увисва на бесилото, оставил неутешими своите родители, братя и близки. За свидните жертви – Стефан Пешев и неговият съмишленик и скъп приятел от детските години Йонко Карагьозов, обесен с него, тъжат всички. Запазен е текста на народна песен, изпълнявана в Севлиевско десетилетия след тяхната гибел.
Свидетел на последните часове от живота на двамата приятели се оказал Захарий Стоянов, който си спомня в своите „Записки по българските въстания“ за времето в затвора заедно с Пешев и Карагьозов: „Тая сцена никога няма се изглади от моето съзнание, помня я и гледам я като днес… Другият ден, страшният ден, беше петък, 25 юний. През нощта имаше дъжд, гръм небесен и светкавица… - Бог да им е на помощ - тоя гръм е за тях, праведни отиват! - говореше един стар свещеник на нисък глас“.
Телата на двамата са измолени от близките и са погребани. Костите на Стефан Пешев почиват, заедно с тези на неговите загинали другари, близо до олтара на църквата “Света Троица”, където е поставен красив надгробен паметник. Вечна му памет!
По информация на Исторически музей - Севлиево
« назад