Писмата на Пенчо Славейков до Мара Белчева съвпадат с най-продуктивния период в творческата му кариера, когато той публикува сборника с лирически миниатюри „Сън за щастие“, ново издание на сборника „Епически песни“, антологията „На острова на блажените“ , шедьовъра „Кървава песен“.
Това говори за една изключително плодотворна връзка и за двамата всъщност, а писмата им са един от най-ярките примери за едновременно интелектуална и емоционална свързаност между приятели, творци и любовници.
Славейков, който е бил мрачен и саркастичен с нелек характер, явно е променен от връзката си с Мара Белчева. Той разтваря душата си пред нея и това ясно проличава от писмата му. Става ясно, че това е двойка, в която любовта и духът са свързани по един чудесен начин, опълчил се на българските предразсъдъци. (БНР)
