ДНЕС СЕ НАВЪРШВАТ 62 Г. ОТ СМЪРТТА НА РОДЕНИЯ В ДОБРОМИРКА ПЕНЬО ПЕНЕВ
На днешния ден през 1959 година България губи Пеньо Пенев. Поетът с ватенката, както го наричат всички, оставя трайна следа в литературата ни. Роден е на 7 май 1930 г. в село Добромирка, Севлиевско. Учи в гимназия в Севлиево. Участвал е в строежа на язовир "Росица", като става негов бард, пишейки едни от най-романтичните и възторжени стихове за „новия живот“.
Работи като журналист във в. „Димитровградска правда“. По-късно е редактор във в. „Стършел“. За пръв път печата през 1947 г. Автор е на стихосбирките „Добро утро, хора!“ (1956 г.), единствената стихосбирка, която излиза приживе, „Ние от двадесетия век. Димитровград. Стихотворения“ (1959) и „Стихотворения“ (1961) (посмъртно).
След много житейски изпитания и тежка депресия, Пеньо Пенев се самоубива в нощта на 26 срещу 27 април 1959 г. в хотелска стая №118 на хотел „Москва“ в Димитровград, след като оставя предсмъртно писмо до началника на Окръжното управление на Милицията.
"Няма истина!… Няма лъжа! –
Тежи само небе свечерено.
Нито се радвам, нито тъжа –
тишина… самота… и студено..."
« назад
