Историята на севлиевския панаир
Петъчните пазари и пролетният панаир в Севлиево cа известни още преди Освобождението. Пролетният панаир се провежда по време на Великденските празници, в деня Разпети петък в местността „Сър пазар". Осъществявани са предимно покупко-продажби на едър и дребен добитък от страна нa селските стопани и снабдяване с необходимите им занаятчийски произведения, изработвани в града. Обстоятелството, че панаирът е посещаван и от търговци от Европейска Турция и Гърция, дава основание в докладите на Окръжните управители в края на ХІХ век да бъде определян като един от най-големите панаири в Княжеството.
След настъпилия известен икономически подем в началото на 20-те години на ХХ век, започва да се чувства нужда и от есенен панаир, тъй като това е най-богатият сезон, което дава възможност не само за широка покупко-продажба на животни, но и за много други селскостопански продукти. По тази причина през 1922 година група севлиевски граждани правят искане пред Общинския съвет да се провежда такъв панаир. Общинският съвет дава съгласието си и за провеждането му са определени дните около Петковден – между 25 и 30 октомври.
Проведеният през 1922 година първи есенен панаир в Севлиево е сравнително слабо посетен. През следващата 1923 година са осигурени допълнителни постройки, подслон и храна за гостите на панаира, устроена и говедовъдна изложба, надбягвания с коне, народно веселие. Предизвикан е голям интерес и масово посещение.
През 1927 година към панаира е организирана изложба на земеделски и промишлени изделия, осигурено е за пристигащите от страната гости намаление на билетите по влаковете до Габрово и Павликени. В проведената изложба участвали над 80 изложители, но все пак в центъра оставала търговията с животни. За пръв път по време на есенния панаир през 1927 година над града лети самолет, разпръсква реклами и вози любопитните граждани и участници. Общинският съвет в Севлиево отпечатва албум, който популяризира града и достиженията му по това време.
Постепенно есенният панаир в Севлиево остава традиционен, утвърден е от Министерството на земеделието и има важно значение за развитието на икономиката на Севлиевския край. През периода до Втората световна война се организират изложби на породисти екземпляри, което спомага за подобряването на племенния състав на животните в района, продават се много занаятчийски стоки.
Така танаирът продължава да се провежда след 1944 година и до днес.
« назад
