Честит празник! 3-ти март - Национален празник на Република България
СКЪПИ СЪГРАЖДАНИ,
УВАЖАЕМИ ГОСТИ НА СЕВЛИЕВО,
ДАМИ И ГОСПОДА,
Датата 3-ти март 1878 г. отбелязва възкресението на българския народ, който близо 500 години беше гнетен от поробители. Векове..., през които високата ни самобитна духовна и материална култура бе подложена на унищожение. Подвигът на този ден е неизмерим, неподвластен на времето, защото всеки от нас го носи в душата си, защото споменът за него разпалва онази изконна обич към Отечеството, която ни прави горди българи.
Пътят до тази дата минава през комитетите, основани от Апостола; през Първата българска легия, организирана от мечтателя-революционер Георги Раковски; през учредения от нашите емигранти в Румъния Български таен революционен комитет. Този път извива през гори и планини по следите на Ботев и неговите четници, препуска след Хвърковатата чета на Бенковски и спира в подножието на един чутовен връх – Шипка, за да можем ние днес да честваме Свободата си!
Затова скланяме глава с почит към всички, които със своята саможертва вградиха живота си в олтара на тази Свобода. Към паметта на руските, естонските и украинските войници, румънските и финските воини, опълченците, апостолите на българската свобода и хилядите знайни и незнайни герои. С гордост си спомняме за нашите предци, които с подвига си доказаха на света, че дори и след пет века българинът знае как да се бори и отстоява своя идеал. Този ден е и първопричината днес да сме част от голямото семейство на Обединена Европа, основана върху здравите основи на християнските ценности.
Севлиево, е един от градове, които най–рано получават освобождението си. На 16 юли 1877 год. донските казаци на есаул Иван Филаретович Антонов и владикавказците на поручик Александър Василиевич Верещагин водят ожесточено сражение с многобройния башибозук, настъпващ от запад към родното ни място. В разгара на битката севлиевци помагат на освободителите, за да изгрее свободата - точно една година след обесването на ръководителите от Априлското въстание на Севлиевския площад. Все още се чернеели забрадките на майките, сестрите и вдовиците на загиналите, а в очите им блестели сълзи, но това вече били сълзи на радост и утеха, че мечтата за свобода се е сбъднала.
В следващите седмици и месеци Севлиево се явява важен стратегически център за дислокацията на руски войски, участващи в освобождението на Ловеч, превземането на Плевен и отбраната на Шипченския проход.
В редиците на българското опълчение се включват над 200 души от Севлиевския край. Някои от тях геройски загиват в сраженията, мнозина са ранени, а десетки получават ордени, медали и други отличия за проявена храброст.
Руско-турската освободителна война е събитие, което българският народ пази свято в своята памет и преоткрива величието му с всяко поколение. Тази война изведе нас, българите, в редицата на свободните народи и възкреси за нов живот една от най-древните държави на Европа, а народът ни е носител на гордо и пречистено с болка национално самочувствие. Защото във вените ни кипи кръвта на нашите предци – хайдути и революционери.
За нас Свободата е белязана с особен знак – изстрадана, силно пожелана и мъжествено отстоявана. Тя е символ на достойнството ни като народ, но и на нашата отговорност пред бъдещето. На картата на Европа и света отново се чете името България. И затова днес, 139 години по-късно, повече от всякога имаме нужда да си припомняме славната ни история, да втъкаваме в националното самосъзнание на младите спомена за онази героична епоха, за саможертвата и подвига на националните ни герои – духовен връх в нашата история и здрава основа, върху която да съградим със самочувствие бъдещето, което заслужаваме като народ.
Поклон!
И честит празник!
« назад
