Слово на кмета по повод 140 - годишнината от Априлското въстание в Севлиевския край
Уважаеми съграждани,
Българското Възраждане през ХІХ век е процес на развитие на социално-икономическия, културен и политически живот на българското население в условията на една феодално-деспотична държава, каквато всъщност е Османската империя. В условията на абсолютно политическо безправие и верска нетърпимост, българският народ успял да съхрани своята етническа принадлежност и българското си национално самосъзнание.
Неизброими са опитите за извоюване на политическата независимост през петте века на чуждото политическо господство – буни, бунтове, завери и въстания. Априлското въстание от 1876 година е една от най-величавите прояви на българския народ през тринадесет вековното му съществуване. Величава поради героичната масова саможертва в името на националната свобода и независимост.
Сто и четиридесет години изминаха от героичните и кървави събития , когато в трите боаза се водиха ожесточени сражения за защитата на „Балканската република”.
В цяла Северна България най-масовата проява на Априлското въстание през 1876 година е в балканските села на Севлиевския край. От 1 до 11 май /стар стил/ на борба се вдига цялото население на три големи селища – Батошево, Кръвеник и Ново село с прилежащите към тях 19 махали и колиби. Присъединяват се групи въстаници и от други близки селища – Гъбене, Душево, Дебнево и Столът. На помощ от Габрово идва четата на Цанко Дюстабанов. Така се оформя един въстанически район с над 16 000-но население.
На 1 май, недалеч от с.Кръвеник, на връх Бабан се събират над 250 души, представители на селата и махалите от централния Балкан и пред тях кметът Фильо Радев обявява началото на въстанието.
Турските власти в Севлиево научават за бунта на непокорните балканджии. Свикано е турското опълчение – башибозук под командата на Севлиевския каймакамин Саадулах ефенди, а до Търново е изпратена телеграма с искане за редовна войска. От Плевен тръгват 1 500 конни черкези и абази начело с каймакамина Дели Неджиб.
Първият удар срещу въстаническия район е насочен към с.Батошево, където на 4 май е пристигнала Габровската чета на Цанко Дюстабанов. На 5 и 6 май там се водили ожесточени сражения, като първия ден нападателите били отблъснати, но на 6 май селото било нападнато от три посоки. Над 2 000 турци и черкези успели в края на дена да преодолеят отбраната на въстаниците. Започнали палежи, грабежи и клане.
Отбраната на Кръвеник продължила до 9 май. Първите сражения били спечелени от въстаниците. Тук на помощ дошла чета от новоселци и част от четниците на Дюстабанов, но на 9 май откъм превзетото Батошево, в тила на бранителите се явил башибозукът на Саадулах ефенди, а по фронта настъпвали черкезите на Дели Неджиб. Поставени между два огъня, въстаниците били принудени да се изтеглят към селото, да вземат семействата си и да търсят спасение в горите на Балкана. И тук сраженията завършили с палежи и кланета.
Ново село се вдига на 2 май. Под ръководството на Йонко Карагьозов се укрепява Дебневския боаз, където са поставени на позиции и двата дървени топа, изработени от Йонко Марангозчията. Боевете започнали още на 3 май и продължили на 4 и 7 май, но въстаниците от селото с помощта на част от Дюстабановата чета успешно отблъсквали нападенията. Следобедът на 9 май селото било заобиколено от турските части, които вече били превзели позициите на дядо Фильо в Кръвеник, а през Дебневския боаз настъпвали тълпи от башибозук. Карагьозов и Дюстабанов наредили организирано отстъпление за да се спаси населението. Сраженията в Балкана продължили и на 10 и 11 май под връх Марагидик.
Страшната равносметка след кървавия погром сочи 285 убити мъже, жени и деца, 8 обесени на Севлиевския площад, над 650 опожарени къщи, 4 църкви и две училища.
Обективно погледнато Севлиевския район е един от трите големи центъра на масови въстанически действия в България, наред със Средногорието и Родопите.
Затова всяка година ние потомците отдаваме своята почит към паметта на загиналите в името на нашето свободно настояще, а поколенията и след нас ще се прекланят пред саможертвата и подвига на хилядите герои от епопеята, наречена “Априлско въстание”.
ПОКЛОН, ПРИЗНАТЕЛНОСТ И СЛАВА НА НАРОДНИТЕ МЪЧЕНИЦИ
« назад
