„Пътешественикът”- 140 години от рождението на Христо Бучекчиев, първият българин, обиколил Европа с велосипед
Утре, 12 февруари /четвъртък/ в Исторически музей - Севлиево ще бъде експонирана изложба, посветена на 140 години от рождението на първия българин обиколил Европа с велосипед.
Христо Станчев Бучекчиев е роден на 14 февруари 1875 г. в гр. Севлиево. Малкият Христо тръгва на училище и успешно завършва ІV отделение, но баща му не позволява да продължи образованието си, а го изпраща да учи за кундурджия (обущар). Христо не харесвал този занаят и след известно време го изоставил.
Останал без препитание, Христо напуска дома си и заминава за гр. Свищов, където работи в продължение на две години в магазин за пшеница. След това се установява в град Гюргево, Румъния. В този град Христо си намира работа при един сънародник в стъкларски магазин. Нашият съгражданин навършва 18 години и местните власти му изпращат повиквателно, с което го задължават да служи в румънската армия. Той отказва да служи в армията на чужда държава и се завръща в родината.
Христо Бучекчиев пристига в Севлиево и разбира, че родителите му са се преселили в София. В столицата на България той научава, че баща му е починал. Остава да живее в столичния град, където се записва да учи за бояджия. Малко по-късно той е призован на редовна служба в Българската армия, след която отново работи като бояджия. Успял да спести известна сума пари и започнал да се занимава с търговия, от която натрупал значителни средства. Христо Бучекчиев искал да осъществи една своя отдавнашна мечта. Винаги, когато разговарял с приятели, ставало дума за различни пътешествия по екзотични места в страната и чужбина. Севлиевецът оставал в захлас от тези разговори и си мечтаел един ден да му се отдаде възможност и той да обиколи поне родината си. Това негово желание се засилвало с всеки изминал ден. Поради тази причина той решава да се научи да управлява велосипед и да се запише в колоездачното дружество.
На 1 август 1900 година Христо Бучекчиев става член на Софийския колоездачен клуб. Той бързо усвоява управлението на велосипеда и става един от най-дейните участници в клуба.
На 23 май 1901 година в Софийския колоездачен клуб се получава телеграма от Пловдивското дружество, че на следващия ден в София ще пристигне колоездачът Джузепе Барбул. В телеграмата се споменава, че той е тръгнал от родната си Австрия през 1899 г. и е обиколил Африка, Америка и Азия, а сега му предстои да обиколи и Европа. Христо Бучекчиев и другарите му от клуба посрещат на гарата своя гост. Австриецът влиза в спор с нашия съгражданин. На неговите високомерни думи, че няма друг, който да извърши подобно пътешествие с велосипед. Христо отговаря, че има и българи готови да приемат това предизвикателство и той е един от тях.
Нашият съграждани не получава достатъчна подкрепа за своите думи от другарите си от клуба и това допълнително го амбицира наистина да обиколи Европа с велосипед. Няколко дни по-късно австриецът тайно напуска страната. Едва тогава всички от клуба разбират, че той ги е лъгал и неговите пътешествия с велосипед са един мит. Всичко това не отказва Христо Бучекчиев, който вече окончателно е взел решение да обиколи континента.
На следващата седмица той си изважда необходимия паспорт за да пътува в Европа. Председателят на Софийския клуб му издава документ за заверка от велосипедните клубове в градовете, през които е преминал, с който да потвърди действителността на своите пътувания.
Христо Бучекчиев предприема своето пътешествие на 10 юни 1901 г. Пътуването му започва от София. В с. Враждебна той е посрещнат от роднини и приятели. Въпреки техните молби да не тръгва в това лошо време, Христо е непреклонен и те му пожелават успех в изключително трудното изпитание.
Севлиевецът преминава през Ботевград, Плевен, Свищов, Русе и на 17 юни отново стъпва на Румънска земя. След това той последователно преминава през Русия, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания, Германия, Холандия, Англия, Португалия, Испания, Италия, Швейцария, Франция, Белгия, Люксембург, Прусия, Бавария, Австрия, Унгария, Сърбия и се завръща в страната на 28 август 1901 година.
През цялото си пътуване Христо получава помощ и съдействие от колоездачните дружества в градовете и държавите, през които преминава. Всички велосипедни клубове го посрещат като герой. Той получава поздравления от събратята си колоездачи, които го насърчават, подпомагат го по всякакъв начин, включително и финансово и го изпращат тържествено.
В България Христо Бучекчиев е посрещнат като герой след като е обиколил 21 Европейски държави и е преминал близо 9932 километра с велосипед само за 79 дни.
Една година по късно, през 1902 година, излиза от печат книгата на Христо Станчев Бучекчиев „Български пътешественик”. В нея той описва подробно обиколката си из Европа по дни, часове и разстоянията които е изминал. Нашият съгражданин споменава и за своите преживявания във всяка една от страните, които посещава.
Няколко години по късно Христо се премества да живее в Пазарджишко и става член на местното колоездачно дружество. Раждат му се двама сина, които за негово съжаление не последват примера на баща си.
През 1929 – 1930 г. Христо Бучекчиев вече като член на Татарпазарджишкото съюзно колоездачно дружество обикаля родината ни с велосипед. През 1931 г. отново с велосипед стига до Божи гроб в Йерусалим и става Хаджия.
През 1932 г. на ХVІІІ редовен колоездачен събор, провел се в гр. Плевен, председателят на Българския колоездачен съюз – генерал-майор Здравко Георгиев награждава със съюзен орден „За заслуги”, прикрепен на трикольорна лента Христо Бучекчиев за неговия принос към колоездачния спорт.
Христо Бучекчиев почива през 1941 година.
« назад
