Преди 138 години в Севлиевския край избухва Априлското въстание
За да си спомнят делото и да почетат 138-мата годишнина от избухването на Априлското въстание в Севлиевския край, ученици от СОУ „Васил Левски“ поднесоха цветя пред паметника на въстаниците в селата Батошево, Кръвеник и Боаза. Исторически факти около подготовката на въстанието представи директорът на Историческия музей Найден Петров.
Още при една от първите си обиколки през Севлиево Васил Левски основава таен революционен комитет. Именно тук, в Батошево е била създадена една от най-добрите организации и подготовка за въстанието. Не случайно казват, че е било най-добре подготвеното въстанието, защото и габровските въстаници начело с Цанко Дюстабанов идват да се сръжават тук, в защита на България.
Майката на Стефан Пешев, който е председател на севлиевския революционен комитет, е от Батошево. Под прикритие, че идва на гости на дядо си, Стефан Пешев основава таен революционен комитет в Батошево, начело с Боньо Кунев.
След като в Кръвеник се обявява, че въстанието е избухнало на легендарния връх Бабан, както ние го наричаме - Оборище, се събират и батошевските въстаници.
На 5 май Батошево е атакуван от три страни, селото е подложено на палежи, грабежи и унищожение.
Дядо Фильо Радев е бил кмет на село Кръвеник и пръв обявява въстанието на връх Бабан. Той разпределя четите, техните командири и ръководители. Негов пръв подвойвода е синът му Христо Филев, който по-късно е обесен на площада в Севлиево. Кръвеник пада на 9 май, тъй като е ударен от три посоки. Когато вижда това, дядо Фильо Радев извършва един изключително важен държавнически акт – освобождава въстаниците от клетвата, която е положена пред него, за да могат да спасят жените, децата и семействата си в полите на Балкана. Той поема цялата вина върху себе си и съответно заплаща с живота си.
Когато се разбира, че в Южна България възстанието е в разгара си и когато става ясно, че в Севлиево, поради предателство, част от революционния комитет е заловен, Дядо Фильо решава да свика Велико народно събрани на връх Бабан. Там се събират над 250 човека делегати, представители на всички населени места в тази голяма подбалканска долина. На това общо събрание е взето единодушното решение за обявяването на въстанието.
Дядо Фильо, като авторитетна личност не само сред българите, а и сред турците поискал от Салдулах Ефенди - началник на севлиевското опълчение Каймаканен 15 хил. гроша заем уж за търговия, а с тях купил пушки.
Крайната равносметка от Априлското въстание в Севлиевския край са 285 убити мъже, жени и деца, 8 обесени ръководители на севлиевския площад, след които е председателят на революционния комитет за Севлиевския край – Стефан Пешев и Йонко Карагьозов, опожарени над 650 къщи, манастири и училища.
« назад
